А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

Р
нинг булиши (7.34) ф о рм у л а г а
киритнла диган 
а3
ми кд о р г а, бинобарин, 
асгс
м и к д о р г а з а м ж и д -
дий таъсир этади. Олдиндан з у р и к к а н э ле ме нт ла рд а ёрикларнинг 
очилиш эни 
а сгс
( а г а р у л а р пайдо б ул са ) олдиндан з у р и к м а г а н
э ле ме н т л а р д а г и г а Караганда анча к а м б у л ад и .
Агар э ле ме нт нинг ёрилишга чидамлилигига 2 - к а те г о р и я та- 
лаблари куйиладига*н булса, у н д а фа к ат ёрик ларнинг к и с к а м у д -
140

---

д ат очила диг ан (доимий ва у з о к м у д д а т л и на г ру з к а ла р н и н г к и с ­
ка м у д д а г таъсир э.тишидан ва к и с к а м у дд а т л и н а г р у з к а л а р паъ- 
сиридан оч ил ад и г ан ) эни 
а
г а ^исобланади. А га р э л е ме н т н и н г
ёрилишг а 
ч ид а м ли ли ги г а 3 - к а те г о р и я та ла бла ри к у йи л а д и г а н
б у л с а , у н д а иккита к.иймат хисобланади: ёрик нинг к и с ка муддат- 
очиладиган эни а т 
ва унин г у з о к м у д д а т очилиш эни я т уз... 
Бунда 
а т к
нинг киймати ик ки т а киймат: а ) доимцй в а у з о к м у д -
датлй н а г ру з к а ла р н и н г у з о к в а к т т аъс ир этишидан очиладиган'
эни ва б) к иска м у д д а т л и н а г р у з к а л а р таъс иридан очиладиган* 
энининг орттирмалари йигиндиси с и ф а т ид ! а никланади. Узок: 
м у д д а т очилган энининг киймати 
аг
уз доимий ва у з о к м у д д а т л и
н а г ру з к а ла р ни н г у з о к вакт таъс иридан а ни к л ана д и. Ёр.икларнинг 
очилган энининг топилган а т> ^ ва а т уз ки йма гл ар и н о р м а л а р д а
ке лтирилг ан та ла бла р билан с олишгирилади. Ага р топилган кий- 
матлар но рм ал ар да к е л ти р и л г а н ки йма т ла рд а н ортиб кетмаган;
булса, у н д а ^исоблаш ишлари ох ириг а е т к а з и л г а н б у л ад и ; а к с
х о л д а элементнинг кесимини ка тт а ла шт и ри ш ёки ол ди н д а н зу~ 
риктиришни к у л л а ш к е р з к булади.
7 .5 - § . ЭГИЛУВЧИ ЭЛЕМЕНТЛАРНИ ДЕФОРМАЦИЯЛАР БУЙИЧА 
^ИСОБЛАШ
Э ги л у в ч и э'лемен|ларни ^исоблашнинг б у хили у л ар ни н г ф л -
Киликларини 
аниклаш ва уларии нормалар буйича р у х ^ а т этил- 
ган чегара к.ийматларга солиштириш у ч у н б а ж а р и л а д и . Т ем ир - 
бетон э ле ме нт ла рнинг нормаланадита н солкиликлари т ехнологик:
( к ра нла р, т ех но ло ги к ' курилмалар нормал ишлаш имконияти), 
ко нс тр ук т и в
( деформацияни ч ек л айд и г а н , ё н ма - ён жойлашган;
э леме нтла рнинг таъс ири) , э с те т и к ( к он с т р у к ц ия л ар н ин г я р о к л и -
лити ^ ак ид а д а с т л аб ки т а а с с у р о т ) омилла рг а биноан аникланади.. 
Деф-ормациялар буйича ^ ис о бл ашд а барча н а г р у з к а л а р н и н г н а г - 
р у з к а г а ишончлилик коэффициента 
п '=
1 билан олинади. Бош-
Кача килиб айт г анда , норматив н а г р у з к а л а р буйича ^иеобланади* 
С о лк или кл ар т е хнолог ик ёки к о н с т р ук т ив т а л а б л а р г а к у р а чек- 
л а нг а нд а , ^исоблашга барча — доимий, у з о к м у д д а т л и ва к и с к а
м у д д а т л и н а г р у з к а л а р ' к и р и т и л а д и . Солк или к э ст е т ик т а л аб ла р! а.
к у р а ч е к л а н г а н д а к и с ка м у д д а т л и н а г р у з к а л а р н и н г таъсиринш 
Хисобга о л ма сли к к е р а к , яъни д т о э л а ш г а фа к ат доимий в а у г о с
м у д д а т л и н а г р у з к ал а рн и к и р и ш ш лозим.
Э ги л ув ч и э ле ме нт ла рнинг солкилиг и ч уз и л г а н з о н а д а ёриклар- 
бу л и ши г а анча бог лик бу ла д и. Оддий э л ем е н т л а р д а (олдиндан 
з у р и к м а г а н ) о да т д а , ё ри к ла р чузилг ан з о на д а б у л а д и . Ёриклари: 
б у л г а н э л ем е нт ла р де форма ци я буйича к у й и д а г и т а р ти б да >;и- 
с оо ла на ди .
К у ри ли ш ме х а ни к а с ин инг о ддий фо рм у л а ла р и д а н с о л ки л ик - 
лар а н и кл а на д и . Бу ф о р м у л а л а р д а эгрилик т ушу нча с и 1/ручрай-
ди. Юкланишнинг энг к у п т а р ц а л г а н с х е м ас и да н б из г а куйил т-
141

---

г и л а р м а ъ л у м : эркин тиралган бир ораликли тусин бир т е к ис
т ацс имл анг ан н а г р у з к а остида эг илг анид а:
(7.36)
4о
р
ш у н и н г д е к , бир е р г а т у п л а н г ан юк остида э г илг анид а :
/ = 1 / 2 . 1 .
(7.37)
12 
р
Де ф ор ма ц и я ла р буйича ^ и с об ла шд а н асосий мацсад 1/г эгри- 
ликни а н щ л а ш д и р . У ч^зилга н зонасида ёри^лари б у л га н темир- 
бетон э ле ме н т у ч у н к у й и д а г и ф о р м у л а д а н х;исоблаб т опилади: