А. А. Ашрабов, 10. В. Зайцев

1 5 - 6 2 1 0
225

---

I
а:
7
Л
о
10.37- раем. Осма транспор­
т а булга н бир каватли иш- 
лаб чицариш биносининг ол- 
диндан 
зуриктирилган ко- 
лоннаси:
1 —
тур л ар , 
2
— зУричтирилган 
а р м а т у р а , 
3
—спираль
1-1 
'.ф72А-Шв
КЗ
и
45
у
ФЗВШ%
Ьоо
А/
д - а
4Ф12АШ6
?Ы 0Щ
1 5
'
¡0 .3 8 - раем. 222- 1- 115/75 номердаги бар 
типли лойида буйича куриладиган у р т а
м а к та б биноси учун ишлатилад иган ол- 
диндан з у р щ т и р и л г а н цирцимсиз колон­
на
б у л а д и . К у н д а л а н г а р м а т у р а у рнид а у ра минн нг к а д а м и 500 мм 
ли спиралдан фойдаланилган. Бун дай колонналар оддийлари ( з у -
рикмаг анлари) г а Караганда ба^оси ж и д а т д а н (10% га) ва п у л а т
сарфига к у р а (40% г а ) т е ж а м л и б у л ад и .
Олдиндан 
з у р щ т и р и ш д а н
фойдаланиш 4 —5 ц а в а т л а р г а ч а
ба ла ндликда ги к у п цаватли биноларнинг колонналарини тайё р-
д а ш г а имкон беради. Б у н д а ту т а ши ш жойлари бу лма сли ги, к а р-
226

---

каснинг м о н т а ж и'шлари те з ла шиши, п у л а т сарфи камайиши, яъни 
салмоцли иктисодий с а м ар а олиниши ва бинонинг экс-плуатацион 
сифатлари яхшиланиши м у м к и н . Олдинда н зуриктириш м и к д б -
ри колоннага уни т а й ё р л а ш, т а ши ш ва м о н т а ж к и л и ш д а т а ъс ир 
к у р с а т у в ч и з у р и к иш л а р , бетонда ё р и к л а р очилишига ё к и п а й до
б ул ишиг а дисоб килиб б елгилана ди.
1 0 . 3 8 - р а с м д а к у п ка ва т ли бинонинг А-Ш в к л а с с д а г и п у л а г -
дан 
д иа ме т ри 
12 мм ли килиб та й ё рл ан г ан , т а р а н г л а н а д и г а н
сте рж е нбоп — а р м а т у р а билан бирга о лдинда н з у р и к к а н
к ол он-
насининг к он с т ру кц и я с и к у р с а т и л г а н . Б у н д а х о м ут л ар В-1 к л а с с ­
д аг и п у л а т д а н ишланган, д иа ме т ри 5 мм ли симдан я с а л г а н спи» 
ралла р билан а лма шт ирилга н , Колонналарнинг к и с ка ён т о м о н - 
лари к у ш и м ч а а р ма т у р а л а ш т у р л а ри билан к у ч а й т и р и л га н . Бун-
дай колонналарни та йё рла ш, та шиш ва м о н т а ж к и л и шд а о д а т д а г и
т у р т т а урниг а и к кита н у к т а г а тираб т уриб к у т а р с а б у л а д и , яъни 
б у н д а у з - у з и д а н ба ла нс л ан а ди га н м а х с у с т р а в е рс а и шл ат и шг а
з а р у р а т к о л ма йд и .
Хорижий м а м л а к а т л а р д а олдиндан з у р и а д а н Шу ж у м л а д а н
5 —7 ва у н д а н д а м ортик к а в а т л ар б ал ан д л иг иг а „киркимсиз к о -
л о нн а л ар “ д а н (т у та шиш ж о йла р ис из ) к у т а р и л а д и г а н э л е м е н т л а р -
дан йигиладиган ку п к ав а т л и бинолар КУРКШ ке нг т а р к а л г а н .
Ана шу нда й к у п ка ва т ли оммабоп бинолар АКШда к у р и л м о к д а *
Колонналарни дис обла шда , о д ат д а , ёпманинг огирлиги билан 
к у приксимон к ра нла рд а н, ш у н и н г д е к , кор ва шамол таъ с ир ид а н
т у ш а д и г а н н а г р у з к а л а р дисобг а олинади. Ёпма билан к о р д а н
т у ш а д и г а н н а з г р у з к а л а р в ер ти ка л иг а таъсир э тади в а к о л о н н а г а
ри г ель оркали у за ти ла ди . Крандан т у ш а д и г а н ве р ти ка л н а г р у з к а
кран к у приги нинг огирлигида н, т е л е ж к а ( а р а в а ч а ) да н ва к у т а ­
риладиган юкда н т у ш а д и г а н н а г р у з к а л а р д а н иборат, б у н а г р у з ­
к а кран ости т усинлар оркали колоннанинг кран ости к и с ми г а 
у з а ти ла д и . Крандан т у ш а д и г а н горизонтал ( к у н д а л а н г и г а тормоз -
ланишдан т у ш а д и г а н ) н а г р у з к а б у т у н л ай битта кра н й у л и г а у з а ­
тилади ва краннинг и к к а л а г и л д и р а г и га б аб- ба равар т а к с и м л а н а -
ди. Б уй л а м а с и г а т о рм оз ла н и ш да н к р а н г а т у ш а д и г а н н а г р у з к а
кран йули б у й л аб т е м п е р а т у р а б л о ки д а колонналарнинг ^ а м м а
к а то ри га у з а т и л а ди . Б у блокларнинг у з у н л и г и 6 —7 р а м а л а р г а
етарли б у л г а н д а , дисоблаш у ч у н к ра нларнинг б у й л а м а с и г а т о р ­
м оз л ан и шд а н т у ш а д и г а н г оризонтал н а г р у з к а н а з а р г а олинмаса 
д а м б у л а д и .
К уп к а в а т л и биноларнинг к а р ка с л ар и к у й и д а ке лтирилг ан асо- 
сий с х е м а л а р г а биноан э л е м е н т л а р г а а ж р а т ил а д и: а) т у г р и ч и- 
з и к л и э л е ме н тл а р, б) р а м а ш а к л л и э л еме н тл а р, в) р иг ел- 
лари ч и к и к л и г у т а ш г а н э ле ме н т л а р. Т у три чизикли э л е ­
ментлар типовой э ле ме н т дисобланади, б у н д а к олонна ла р ё п ма н и н г
ба л ан д л иг ид а н юкорида т у т а шт и р ила д и . Р а м а ш а к л л и э л е ме н т »
л а р д а у з е л л а рн и н г монолитлигини с а к л а ш м а к с а д и д а колонналар 
ва баъзи ригеллар к ирк илган б у л а д и . Р иг елла ри чикикли т у т а ш -
ган э л е м е н г л а р д а б у риг еллар э г у в ч и мо ме нт ла р энг к а м б у л г а н
ж о й л а р г а у р н а т и ла д и . Гарчи т у т а ш и ш ж о йла р и о хи р г и с и н и н г
227

---

у рнашиши с т а т и к а нудта и на з арда н о л г а н д а афзалрод б ул са ^ам, 
лекин э ле ме нт ла рнинг ша к л ла р и м у р а к к а б л а ш и ш и г а
олиб бо- 
ради.
1 0 . 5 - § . ПО Й ДЕВО РЛАР
Бино ва иншоотлар да пойдев орларн инг д у й и д а к е лтирилган 
т ипларидан фойдаланилади, айрим ( а л о х и д а т у р а д и г а н колонна- 
лар осг иг а дилина ди га н ) пойдев орлар, лентасимон ( датор колон-
налар остига ё к и н а г р у з к а к у т а р у в ч и д е в ор ла р остига дилина­
д и г ан ) п о йд е в о р л ар , т у т а ш к а тт а п ойдев орла р, б унд а й ла ри д а м -
ма иншоотлар ( к у п р и к таянчлари, т у г ом , т у т у н тру ба ла ри ва 
бошкалар) остига а ж р а л м а с массив пойдевор т а р зи д а цилинган 
б у л а ди , э гила дига н пойдеворлар, б ул а р д а м м а иншоотлар остига 
нисбатан эластик плиталар тарзида дилинади. Айрим п о й д е в ор ­
лар бир-биридан етарлича у з о д л аш ти р и л г а н ва н а г р у з к а л а р нис­
батан у нч а к у п т у ш м а й д и г а н к олонналар остига цу рил ад и. Акс 
д о л д а , яъни айрим пойдеворларнинг таги у з а ро я^ин булиб ^ол- 
са, у н д а айнидса б уш ва бир жинсли б у л м а г а н г р у н т л а р д а ёки 
н а г р у з к а л а р бир т е к и с т а к с им л а н м а г а н д а а л о х ид а пойдевор ур- 
нига лентасимон, ё б ул ма са , датто я х л ит эластик пойдевор д у рищ 
я х ши р од д и р,
Бино ва иншоотлар у чу н монолит ва йигма пойдеворлар ди- 
линади. Йирма пойдев орлар к и линг анд а ноль цикл ишларини т е з
битказиш ва котловаиларни, у л ар ни н г тагини атмосфера ёгин- 
сочиндан, м у з л а ш д а н с ад л ашг а, очид дол дир ма с л ик к а , х у л л а с и -
к а ло м грунтнинг табиий хосса ларини садлаб долишга имкон т у -
гила ди.
К о л о н н а л а р о с т и г а д у р и л а д и г а н п о й д е в о р л а р
Айрим п о й д е в о р л а р , к^пинча с т а к а н типидаги пойдев ор 
б ул ад и ( 1 0 . 3 9 - ра е м ). Бундай стак аннин г ч у к у р л и г и ( 1 , 0 + .1,5)