Қўшимча ускуна ва бошқа техник воситаларга бўлган талаб
Ускуна, техник воситалар номи
|
Тури ёки модели
|
Ишлаб чиқарувчи завод
|
Миқдори,дона.
|
Етказиб бериш муддати
|
Ускуна, техник восита қиймати, минг сўм.
|
|
|
|
|
|
|
9.4-жадвал.
Асосий фондлар ва номоддий активларга талаб
Узоқ муддатли активлар
|
200__й.
|
200____ й.
|
200___й
|
Мавжуд, минг сўм.
|
Умумий эхтиёж, минг сўм.
|
Ўсиш %
|
Умумий эхтиёж, минг сўм.
|
Ўсиш %
|
1. Номоддий активлар
2. Асосий фондлар
2.1. Ер майдони
2.2. Ишлаб чиқариш бино ва иншоотлари
2.3. Ишчи ва машина ускуналари
2.4. Ишлаб чиқариш инвентари
2.5. Транспорт воситалари
2.6. Бошқалар
Жаъми
|
|
|
|
|
|
Айланма ишлаб чиқариш фондларидан фойдаланиш кўрсаткичлари ва уларга бўлган талабни аниқлаш. Айланма мабла\лар бу айланма ишлаб чиқариш фондлари ва муомала фондларига авансланган пул мабла\ларидир. Корхона айланма мабла\ларидан самарали фойдаланиш учта асосий кўрсаткични тавсифлайди: 1) айланиш коэффициенти; 2) айланма мабла\ларнинг юкланиш коэффициенти; 3) воситаларнинг бир марта айланиши давомийлиги. Айланиш коэффициенти корхона айланма мабла\ларининг маълум бир вақт (йил, чорак) давомида амалга оширувчи айланишини тавсифлайди ёки айланма маблағларнинг ҳар 1 сўмига тў\ри келувчи сотилган маҳсулотларни кўрсатади. У қуйидаги формула асосида ҳисоблаб топилади:
Ка қ Qм / Aўр.қ.
Бу ерда: Qм –сотилган маҳсулот ҳажми, пул ўлчовида; Aўр.қ. – айланма мабла\ларнинг ўртача қолдиқ ҳажми, пул ўлчовида (айланма мабла\лар нормативи). Айланма мабла\ларни юкланиш коэффициенти айланиш коэффициентига тескари бўлган қийматдир. У сотилган ҳар 1 сўм маҳсулотга сарфланган айланма мабла\ларни тавсифлайди ҳамда қуйидаги формула асосида ҳисоблаб топилади:
Кю қ Aўр.қ. / Qм
Бир марта айланиш давомийлиги кунларда ўлчанади ҳамда шу даврдаги кунлар сонини айланиш коэффициентига нисбати орқали қуйидаги формула асосида ҳисобланади:
Т қ Д : Ка
Бу ерда: Д - шу даврдаги кунлар сони (360, 90). Айланма мабла\ларнинг тўлиқ айланиш муддати қанчалик кичик ёки бу айланишлар сони қанчалик кўп бўлса, айланма мабла\лар шунчалик кам талаб қилинади ва аксинча, айланма мабла\лар қанчалик тез айланишда бўлса, шунчалик самарали ишлатилади. Айланма мабла\ларга бўлган эхтиёжнинг муфассал ҳисобини янгидан ташкил этилаётган корхоналар учун амалга оширилади (ҳисоблаш усули юқорида келтирилди). Фаолият юритаётган корхоналар учун айланма мабла\лар миқдорига ўзгартириш киритиш, айланма мабла\лар меъёрини аниқлашнинг коэффицентли услуби ёрдамида бизнес-режанинг «Молиявий режа» бўлимида ёритилади. Айланма мабла\ларга бўлган умумий эхтиёж яъни айланма мабла\лар ялпи нормативини ташкил этувчи элементлар нормативлари йи\индиси сифатида аниқланади. (9.5-жадвал)
9.5-жадвал.
Do'stlaringiz bilan baham: |