салт ишлаш режимида двигателнинг қувват коэффициенти
cоs0 = Р10/(3U1I10) (5.5)
I10 токи билан U1 кучланиши орасидаги фазалар силжиш бурчаги (град)
0= arcоs0 (5.3)
бунда kт - ток трансформаторини трансформациялаш коэффициенти; Сw– ваттметрни бўлинма қиймати, Вт/бўл.
Хисоблаш натижалари 5.1-жадвалга киритилади.
5.1-жадвал
| Қисқа туташув тажрибаси | Ўлчовлар | Хисоблар | Ўлчовлар | Хисоблар |
U1, В
|
I10, А
|
Р, бўл.
|
Р10, Вт
|
соs0
|
0, град
|
UК, В
|
I1К, А
|
Р, бўл.
|
Р1К, Вт
|
соsК
|
zК, Ом
|
хК, Ом
|
rК, Ом
|
r, Ом
|
Қ и с қ а т у т а ш у в т а ж р и б а с и н и ў т к а з и ш. Уланиш схемаси аввалги тажрибадагидек бўлади (5.1-расм). Двигател валини шундай махкамлаш керакки, у умуман айланмаслиги керак. РНТ дастагини минимал холатга қў-йилади. Р5 ни улаб двигател ишга тушилади. РНТ дастаги ёр-дамида секин - аста кучланиш оширилади.
Бу холат қисқа туташган фаза токи ўзининг I1ном қий-матига эришгунча давом этади. Ўлчов асбобларининг кўрсаткичлари 6.1-жадвалга киритилади. Сўнгра двигател узилади ва хисоблар бажарилади: қисқа туташув қуввати (Вт)
Р1k = Р kтСw (5.4)
қисқа туташув режимида двигателнинг қувват коэффициенти
cоsk= Р1/( 3UkI1ном ) (5.5)
қисқа туташув режимида двигателнинг тўла қаршилиги (Ом)
zk=Uk/I1ном (5.6)
қисқа туташув режимидаги актив ва индуктив қаршиликлар (Ом)
rk 50= zkcоsk (5.7)
xk = (5.9)
ишчи хароратга келтирилган чўлғамлар қаршилиги (Ом): қисқа туташув режимида двигателнинг актив қаршилиги
rk= rk 50[1+ (иш-500 )] (5.9)
ротор чўлғамининг актив қаршилиги
r =rk – r1 (5.10)
бунда - 0,004 алюминий ва мис учун харорат коэффициенти; иш – двигател чўлғамларининг ишчи харорати (двигател пас-порт катталикларда кўрсатилган), С; r1 – ишчи хароратдаги статорнинг фазавий чўлғамларининг актив қаршилиги (двигател паспорт маълумотларида кўрсатилган), Ом.
Натижалар 5.1-жадвалга киритилади.
Соддалаштирилган айланма диаграммани қуриш. Ка-мида 510 х 300 мм ўлчамли миллиметр қоғозда координата ўқларини чизилади (5.5-расм). Сўнгра ток масштабини mi(А/мм) танлаб, ордината ўқига 0 бурчаги остида салт ишлаш токи нинг вектори қурилади. Бунда ток векторининг узунлиги (мм)
(5.11)
салт ишлаш нуқтаси деб аталувчи Н нуқтадан, абцисса ўқига параллел бўлган тўғри чизиқ ўтказилади. Унда токлар айланмасининг диаметрига тенг НС кесма ажратилади (мм):
Di= (U1ном/xk) mj (5.15)
Ток масштаби mj ни танлашда, диаметр Di ни 500 мм дан кичик бўлмасликка интилиш керак.
НС кесмани икки тенг қисмга бўлиб, О1 нуқта олинади, у токлар айланмасининг марказини белгилайди. Бу нуқтадан 0,5Diрадиусда ярим айлана ўтказилади. , кес-манинг ўрта қисмидаги F нуқтадан перпендикуляр чизилади ва унда қуйидаги кесмалар белгиланади
(5.13)
2.2-расм. Уч фазали асинхрон двигателнинг соддалашган айланма диаграммаси
Н нуқтадан F1 ва F5 нуқталаридан ўтувчи хамда ток айланмасининг Т ва К нуқталарида кесишгунча чизиқ тортилади.
Т нуқта сир панишнинг s= қийматига мос ке-лади. НТ тўғри чизиғи эса электромагнит момент ва қувватнинг чи-зиьи хисобланади. Қисқа туташув нуқтаси деб аталувчи К нуқта, сирпанишнинг s = 1 қийматига мос келади. НК тўғри чизиғи эса фойдали қувват чизиғидир.
Ордината ўқида, диаметрда бўлганидек, двигател қувват коэффициентини аниқлаш учун диаметри 0 = 100 мм бўлган ярим айланма қурилади.
С о д д а л а ш т и р и л г а н а й л а н м а т о к
д и а г р а м м а с и ё р д а м и д а д в и г а т е л н и
и ш ч и х а р а к т е р и с т и к а с и н и қ у р и ш. I1=1,5I1ном ток вектор узунлигини аниқлаб уни кесмага = 1,5 I1ном/мiни холатда қўйиб ва D нуқтасидан абцисса ўқига перпендикуляр ўтказиб, айланма ток диаграммасини ишчи участкаси Dа кесмаси билан чегараланган топилади. Худди шундай усул билан диаграммани шу қисмини бундан 3 марта катталаштириб алохида диаграмма қурилади (6.3-расм).
НD ёйи 3 Di /5 га тенг радиусда ўтказилади. 0 150 га радиусда бажарилади. Актив ва электромагнит қувват чизиқларини қуриш учун кесмаларини аниқ ўлчаш керак ва ишчи участкага қуриш учун уни уч марта кўпайтириш керак. Ишчи участкадаги двигател пара-метрларини аниқлашда токнинг масштаби уч марта камайтирилади. Яъни mi= mi /3. Сўнгра кесмалар қатор узунлиги хисобланади. Двигател хар хил юклангандаги статорнинг экви-валент токи: = 0,5 I1ном. 0 нуқтани булар билан бирлаш-тириб НD ёйигача давом эттириб, D1, D5, D3 нуқталар хосил қилинади. Бу нуқталардан абцисса ўқига перпендикуляр ўтказиб, а1, а5, а3 нуқталар топилади. Олинган кесмалар узунлигини ўлчаб текширилаётган двигателни ишчи харак-теристикасини қуриш учун зарур бўлган кўрсаткичлар аниқ-ланади: келтирилган қувват (Вт)
Do'stlaringiz bilan baham: |