Ишни бажариш тартиби.
1. Дарё ҳавзасида ҳосил бўлган юза оқимнинг оқиб ўтиш вақти эгри чизиғи графиги τ = f(τ) ни чизиш.
Ушбу график гидрологик прогнозларда муҳим аҳамиятга эга бўлиб, у 2.4.1-жадвалда келтирилган маълумотлар асосида чизилади (3.1-расм).
3.1-расм. τ = f(τ) боғланиш графиги
2. Кунлик ёғин миқдорларининг изохронлар бўйича тақсимланишини ҳисоблаш.
Дарё ҳавзасида кунлик ёғин миқдорларининг изохронлар бўйича тақсимланишини ҳисоблаш натижалари 3.1-жадвалда келтирилган.
3.1-жадвал
Дарё ҳавзасида кунлик ёғин миқдорларининг изохронлар бўйича тақсимланишини
ва прогноз сув сарфи (Qп) ни ҳисоблаш
Т/р
|
Кунлар
|
Ёғин
миқдори
Х, мм
|
f( )
|
Ёғиннинг изохронлар бўйича тақсимланиши
|
ΣX=Ymax
|
Qё,
м3/с
|
Qп=Qё+Qер,
м3/с
|
Qк,
м3/с
|
I
|
II
|
III
|
IV
|
V
|
VI
|
VII
|
VIII
|
IX
|
X
|
XI
|
1
|
22.V
|
7,6
|
0
|
0
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0
|
0
|
12,6
|
8,8
|
2
|
23.V
|
28,9
|
0,02
|
0,15
|
0
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,15
|
2,4
|
15,0
|
12,8
|
3
|
24.V
|
33,2
|
0,17
|
1,29
|
0,58
|
0
|
|
|
|
|
|
|
|
|
1,87
|
29,2
|
41,8
|
39,8
|
4
|
25.V
|
11,5
|
0,33
|
2,51
|
4,91
|
0,66
|
0
|
|
|
|
|
|
|
|
8,09
|
126,1
|
138,7
|
133,8
|
5
|
26.V
|
4,6
|
0,26
|
1,98
|
9,54
|
5,64
|
0,23
|
0
|
|
|
|
|
|
|
17,39
|
271,2
|
283,8
|
268,8
|
6
|
27.V
|
3,8
|
0,13
|
0,99
|
7,51
|
10,96
|
1,96
|
0,09
|
0
|
|
|
|
|
|
21,51
|
335,5
|
348,1
|
285,8
|
7
|
28.V
|
6,5
|
0,07
|
0,53
|
3,76
|
8,63
|
3,80
|
0,78
|
0,076
|
0
|
|
|
|
|
17,57
|
274,2
|
286,8
|
227,8
|
8
|
29.V
|
11,1
|
0,02
|
0,15
|
2,02
|
4,32
|
2,99
|
1,52
|
0,646
|
0,13
|
0
|
|
|
|
11,78
|
183,7
|
196,3
|
151,8
|
9
|
30.V
|
3,7
|
|
|
0,58
|
2,32
|
1,50
|
1,20
|
1,254
|
1,105
|
0,22
|
0
|
|
|
8,17
|
127,5
|
140,1
|
97,8
|
10
|
31.V
|
3,9
|
|
|
|
0,66
|
0,81
|
0,60
|
0,988
|
2,145
|
1,89
|
0,07
|
0
|
|
7,16
|
111,7
|
124,3
|
80,8
|
11
|
1.VI
|
3,4
|
|
|
|
|
0,23
|
0,32
|
0,494
|
1,69
|
3,66
|
0,63
|
0,08
|
0
|
7,11
|
110,9
|
123,5
|
83,8
|
12
|
2.VI
|
|
|
|
|
|
|
0,09
|
0,266
|
0,845
|
2,89
|
1,22
|
0,66
|
0,07
|
6,04
|
94,2
|
106,8
|
72,8
|
13
|
3.VI
|
|
|
|
|
|
|
|
0,076
|
0,455
|
1,44
|
0,96
|
1,29
|
0,58
|
4,80
|
74,9
|
87,5
|
47,8
|
14
|
4.VI
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,13
|
0,78
|
0,48
|
1,01
|
1,12
|
3,52
|
55,0
|
67,6
|
38,8
|
15
|
5.VI
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,22
|
0,26
|
0,51
|
0,88
|
1,87
|
29,2
|
41,8
|
27,8
|
16
|
6.VI
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,07
|
0,27
|
0,44
|
0,79
|
12,3
|
24,9
|
20,8
|
17
|
7.VI
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,08
|
0,24
|
0,32
|
4,9
|
17,5
|
15,8
|
18
|
8.VI
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
0,07
|
0,07
|
1,1
|
13,7
|
13,8
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Σ
|
|
118,2
|
|
7,6
|
28,9
|
33,2
|
11,5
|
4,6
|
3,8
|
6,5
|
11,1
|
3,7
|
3,9
|
3,4
|
|
|
|
|
Ўрт.
|
|
10,7
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Изоҳ: Х - ёғин миқдори; f( ) – юза оқимнинг оқиб ўтиш вақти эгри чизиғи ординатаси, улушда.
3. Юза оқимнинг мумкин бўлган 100% ли максимал қиймати ΣХ=Ymax ни ҳисоблаш.
Ҳисоблашлар натижалари 3.1-жадвалда келтирилган. Бунда дарё ҳавзасига ёққан ёғин миқдори 100% ли юза оқимга айланади, деган тамойилга амал қилинади.
4. Дарё ҳавзасида ёмғир сувлари ҳисобига ҳосил бўлган сув сарфи (Qё) ни ҳисоблаш.
Ҳисоблашлар қуйидаги ифода ёрдамида амалга оширилади:
5. Гидрологик кузатиш пунктидан ўтадиган ҳисоб, яъни прогноз сув сарфи (Qп) ни аниқлаш.
Ҳисоб, яъни прогноз сув сарфи (Qп) қуйидаги ифода ёрдамида аниқланади:
Qп = Qё+ Qер = 2,4 м3/с + 12,6 м3/с = 15,0 м3/с.
Ҳисоблашлар натижалари 3.1-жадвалда келтирилган.
6. Ҳисоб гидрологик постида кузатилган (Qк) ва прогноз қилинган (Qп) сув сарфларининг гидрографларини биргаликда чизиш.
Гидрограф 3.1-жадвал маълумотлари асосида чизилди ва у 3.2-расмда келтирилди.
3.2-расм. Кузатилган (Qк) ва прогноз қилинган (Qп)
сув сарфлари гидрографлари
7. Прогнозлаш усулининг аниқлиги ва сифатини баҳолаш.
7.1. Ҳисоб гидрологик постида кузатилган сув сарфлари (Qк) нинг ўртача квадратли четлашиши (σ) ни ҳисоблаш қуйидаги ифода ёрдамида амалга оширилади:
7.2. Прогнозлаш усулининг йўл қўйилиши мумкин бўлган хатолиги (δм) ни қуйидагича аниқлаймиз:
δм = 0,674 σ = 0,674 89,1= 60,1 м3/сек.
7.3. Прогнозлаш усулининг абсолют хатоликлари (δ) ни аниқлаш.
Ҳисоблашлар δ = Qк – Qп ифода ёрдамида амалга оширилади. Шу ифода асосида бажарилган ҳисоблашлар натижалари 3.2-жадвалда келтирилган.
3.2-жадвал
Прогнозлаш усули аниқлигини баҳолашга оид ҳисоблашлар
Т/р
|
Qк, м3/с
|
Qп, м3/с
|
Qк-
|
(Qк- )2
|
=Qк-Qп
|
(Qк-Qп)2
|
1
|
8,8
|
12,6
|
-81,7
|
6674,9
|
-3,8
|
14,44
|
2
|
12,8
|
15
|
-77,7
|
6037,3
|
-2,2
|
4,84
|
3
|
39,8
|
41,8
|
-50,7
|
2570,5
|
-2
|
4
|
4
|
133,8
|
138,7
|
43,3
|
1874,9
|
-4,9
|
24,01
|
5
|
268,8
|
283,8
|
178,3
|
31791
|
-15
|
225
|
6
|
285,8
|
348,1
|
195,3
|
38142
|
-62,3
|
3881,29
|
7
|
227,8
|
286,8
|
137,3
|
18851
|
-59
|
3481
|
8
|
151,8
|
196,3
|
61,3
|
3757,7
|
-44,5
|
1980,25
|
9
|
97,8
|
140,1
|
7,3
|
53,29
|
-42,3
|
1789,29
|
10
|
80,8
|
124,3
|
-9,7
|
94,09
|
-43,5
|
1892,25
|
11
|
83,8
|
123,5
|
-6,7
|
44,89
|
-39,7
|
1576,09
|
12
|
72,8
|
106,8
|
-17,7
|
313,29
|
-34
|
1156
|
13
|
47,8
|
87,5
|
-42,7
|
1823,3
|
-39,7
|
1576,09
|
14
|
38,8
|
67,6
|
-51,7
|
2672,9
|
-28,8
|
829,44
|
15
|
27,8
|
41,8
|
-62,7
|
3931,3
|
-14
|
196
|
16
|
20,8
|
24,9
|
-69,7
|
4858,1
|
-4,1
|
16,81
|
17
|
15,8
|
17,5
|
-74,7
|
5580,1
|
-1,7
|
2,89
|
18
|
13,8
|
13,7
|
-76,7
|
5882,9
|
0,1
|
0,01
|
∑
|
1629,4
|
2070,8
|
|
134954
|
|
18649,7
|
Ўрт.
|
90,5
|
115,0
|
|
7497,4
|
|
1036,1
|
7.4. Абсолют хатоликларнинг ўртача квадратлили фарқи (S) ни ҳисоблаш қуйидагича амалга оширилади:
7.5. Прогнозлаш усулининг самаралилиги мезони (S/) ни ҳисоблашда S ва нинг юқорида бажарилган ҳисоблашлар натижасида аниқланган қийматларидан фойдаланамиз:
7.6. Прогнозлаш усулининг сифатини баҳолаш олдинги амалий машғулотлардаги каби амалга оширилди. Уларнинг нисбати S/ = 0,37 0,50 бўлгани учун, прогнозлаш усулини «яхши» га баҳолаш мумкин.
7.7. Прогнозлаш усулининг таъминланишини ҳисоблашда тўғри чиққан прогнозлар сони (m) ва умумий прогнозлар сони (n) эътиборга олинади:
Демак, ушбу амалий машғулотда ишлаб чиқилган прогнозлаш усулининг таъминланиши 100% ни ташкил этади.
8. Ҳисоблашлар натижаларини умумлаштириш ва бажарилган ишнинг таҳлилий баённомасини тузиш олдинги амалий машғулотларда кўрсатиб ўтилган тартибда амалга оширилади.
Do'stlaringiz bilan baham: |