2 мавзу. Электр занжирлар

4.1. - расм

3. 
   Индуктив ғалтак уланган ўзгарувчан ток занжири.
   

Аксарият электротехник қурилмаларнинг асосий қисмини индуктив ғалтаклар (асинхрон моторлар, трансформаторлар ва б.) ташкил қилади. Реал индуктив ғалтак ўзининг индуктивлиги L дан ташқари, актив R_L ва сиғим C_L қаршиликларига ҳам эга.
Аммо занжирдаги физикавий жараёнларни аниқ тасаввур қилиш учун берилган индуктив ғалтак (идеал индуктив ғалтак) индуктивликдангина иборат, яъни R_L = О, C_L = 0, деб фараз қилинади.

4.2 – расм.

Агар берилган индуктив ғалтакдан синусоидал ток i = I_msinωt оқиб ўтаётган бўлса (4.2 - расм, а) у ҳолда ток ҳосил қилган ўзгарувчанмагнит оқими нинг Ф = Ф_msinωt нинг таъсиридан ғалтакда доимо ўзиндукция ЭЮК (e_L) мавжуд бўлади.
e_L ғалтакнинг индуктивлиги ва токнинг ўзгариш тезлигига боғлиқ. Демак, индуктив ғалтакли занжирдаги кучланиш билан ток (графиклари ва векторлари) орасидаги фаза силжиш бурчаги φ=90⁰, яъни кучланиш токдан фаза бўйича 90⁰ илгари келяпти. (4.2 - расм, б, в)
Демак, ғалтакнинг индуктив қаршилиги унинг индуктивлигига ва ўзгарувчан токнинг частотасига тўғри пропорционалдир. , (4.1)

4. 
   Конденсатор уланган ўзгарувчан ток занжири.
   

Ўзгармас ток занжирига уланган конденсатордан жуда қисқа вақт ичида (секунднинг улушлари давомида), яъни конденсаторнинг зарядланиш жараёни тугаб, сиғим кучланиш u_с занжирга ташқаридан берилган кучланиш u га тенглашгунга қадар ток ўтади. Агар конденсаторни синусоидал кучланиш (u = U_msinωt) манбаига уласак, унинг қопламалари орасидаги заряд q ҳам ўзгарувчан бўлади (4.3 - расм, а). Заряд q нинг ўзгариши электр зарядларининг силжишига, яъни манбадан ўтувчи токка боғлиқ. Демак, конденсатор уланган занжирдаги ток кучланишдан фа­за бўйича 90⁰ ёки Т / 4 давр илгари келади ( 4.3 - расм, б, в).
Занжирнинг сиғим (реактив) қаршилиги Х_с орқали белгиланади. Унинг ўлчов бирлиги Ом (кОм, МОм). (4.2)
Демак, сиғим қаршилиги токнинг частотаси ва конденсаторнинг сиғимига тескари пропорционалдир.




4.3 – расм.