10-боб. Геодезик таянч тўрлари 10. 1-§. Давлат геодезик таянч тўрлари ва зичлаштириш тўрлари тўғрисида тушунча

10.3-шакл. Трилатарация схемаси.


(10.1)
Бу методда қатор учбурчакларнинг томонлари автодальнометр ва (светодальнометр) радиодальнометр билан ўлчанади.
Полигонометрия усулда координаталари аниқланадиган пунктларни туташтирувчи чизиқнинг узунлиги ҳамда туташ чизиқлар орасидаги горизонтал бурчаклар ўлчанади.
Очиқ полигонометрия йўли одатда координаталари маълум бўлган иккита таянч пункт оралиғида ўтказилади.Полигоно­метриябу синиқ чизиқ шаклидаги йўл бўлиб, унда барча томон узунликлари ва бурчаклар ўлчанади.

10.4-шакл. Полигонометрия.
Агар А ва В пункт координаталари α₁ ва α₂ дирекцион бурчаклари аниқланган бўлса, қолган пунктларни координаталари ҳисоблаб топилади
Ёпиқ полигонометрия йўли эса координатаси маълум бўлган пунктдан бошланиб яна шу пунктга боғланади. Бир неча полигонометрия йўллари эса полигонометрия шахобчасини ташкил қилади. Триангуляция методи қўлланиб бўлмайдиган районларда (ўрмон зонаси, шаҳар ичи) геодезик таянч шахобчаларини қуришда полигонометрия методи қўлланилади.



10.5-шакл.

Полигонометрия полигон томонларини ўлчаш усулига қараб магистрал ва паралактик полигонометрияга бўлинади.

10.3-§. Жойда геодезик таянч пунктлари ўрнини белгилаш.
(пирамида, сигнал, марказ, репер)

Триангуляция, трилатерация ва полигонометрия пунктлари ерда марказ деб аталувчи қурилма билан маҳкамланади (10.6 - шакл) ва ер устида тур, пирамида, оддий ва мураккаб сигналлар билан белгиланади.

10.6-шакл. Белгилар марказлари: а-пункт маркази; б-чўян марка.


Турлар – бу тоғли ерларда қояли, шаҳар шароитида капитал (мустаҳкам) иморатларнинг томига маҳкамланган марка устида тошдан, ғиштдан, бетондан, темир бетондан қурилган бўлади. Геодезик асбоб тур устидаги маркага ўрнатилади. Қояга (томга) маҳкамланган асосий марканинг устига иккинчи (учинчи) маркалар жойлаштирилади (10.6 а - шакл).