ЎЗБЕКИСТОН РЕСПУБЛИКАСИ
ОЛИЙ ВА ЎРТА МАХСУС ТАЪЛИМ ВАЗИРЛИГИ
АНДИЖОН ДАВЛАТ УНИВЕРСИТЕТИ
ИНФОРМАТИКА КАФЕДРАСИ
Информатика фанидан лаборатория ишлари тўплами
(Тurbo Pascal дастурлаш тили)
(II семестр )
Андижон - 2012
Медатов А.А., Абдувохидов М.К., Маматқулов О.А. Информатика фанидан лаборатория ишлари тўплами/Услубий тавсиянома. Андижон, АДУ.-2012. -40 б.
Стандарт функциялар. Дастурда тез-тез учраб турадиган функцияларнинг қийматларини ҳисоблашни енгиллаштириш мақсадида стандарт функциялардан фойдаланилади. Стандарт функцияларни ёзишда дастлаб уларнинг номлари ундан кейин эса кичик қавс ичида аргументлар ёзилади.
Функция номи
|
Математикада ёзилиши
|
Паскал тилида ёзилиши
|
Абсолют қиймат
|
|
ABS(X)
|
Квадрат илдиз
|
|
SQRT(X)
|
Синус
|
sinx
|
SIN(X)
|
Косинус
|
cosx
|
COS(X)
|
Тангенс
|
tqx
|
SIN(X)/ COS(X)
|
Экспонента
|
ex
|
EXP(X)
|
Натурал логарифм
|
lnx
|
LN(X)
|
Арктангенс
|
arctqx
|
ARCTAN(X)
|
Квадратга кўтариш
|
x2
|
SQR(X)
|
x сонининг x дан катта бўлмаган бутун қисми. Бунда x ҳақиқий типли, натижа эса longint типли бўлади
|
|
TRUNC(X)
|
x нинг бутун қисми. Бунда x ҳақиқий типли, натижа эса longint типли бўлади
|
|
INT(X)
|
Ҳақиқий сонни ўзига энг яқин бўлган бутун сонга айлантирувчи функция. Бунда x ҳақиқий типли, натижа эса longint типли бўлади.
|
|
ROUND(X)
|
Олдинги қиймат
|
|
PRED(X)
|
Навбатдаги қиймат
|
|
SUCC(X)
|
Жуфтликни текшириш
|
|
ODD(X)
|
Ўнли коди 0 ва 255 оралиғида бўлган сонларнинг ASCII жадвалидаги мос белгисига айлантирувчи функция
|
|
CHR(I)
|
Тартибланган типни бутун типга айлантирувчи функция
|
|
ORD(X)
|
Катталикнинг максимал қийматини аниқловчи функция,
|
|
HIGH(X)
|
Катталикнинг минимал қийматини аниқловчи функция
|
|
LOW(X)
|
x нинг қиймати тоқ эканлигини текширувчи функция. Бунда функция аргументи longint типли, қиймати эса boolean типли бўлади. Агар аргумент тоқ бўлса қиймат true, жуфт бўлса false қийматни беради
|
|
ODD(X)
|
X- файл ўзгарувчи. Матн файлини ўқиш жараёнида жорий сатр охирига етса, true қийматини қабул қилади. Бошқа ҳолларда натижа false га тенг бўлади.
|
|
EOLN(X)
|
X- файл ўзгарувчи. Матн файлини ўқиш жараёнида жорий файл охирига етса, true қийматини қабул қилади. Бошқа ҳолларда натижа false га тенг бўлади.
|
|
EOF(X)
|
x сонининг каср қисми
|
|
FRAC(X)
|
0 дан Х гача тасодифий сонни аниқлайди, агар аргумент Х қатнашмаса натижа 0 дан 1 гача қийматни беради
|
|
RANDOM (X)
|
|
|
|
Қолган тескари тригонометрик функциялар математикадаги мавжуд қуйидаги формулалар орқали арктангес функция ёрдамида ифодаланади.
Тригонометрик фукциялар параметрлари доимо радиан ўлчовида берилади. Градус ўлчовидан радиан ўлчовига ўтиш учун 1 градус = Pi/180 радиана = 0.0174 радианга ва аксинча радиан ўлчовидан градус ўлчовигв ўтиш учун 1 радиан = 180/Pi = 57° 17' 45" боғланишдан фойдаланилади.
Логарифмик функциянинг асоси е га тенг бўлганлиги учун ўнли логарифмни ифодалаш lg(a) = ln(a)/ln(10) каби амалга оширилади.
Даражага кўтариш y=ab ни ифодалаш эса y:=exp(b*ln(a)) кўринишида амалга оширилади.
1- лаборатория иши.
Мавзу: Блок схемалар
1.1-лаборатория иши
Тармоқланувчи алгоритмларга блок схемалар тузинг
4 лаборатория ишининг 4.1 ва 4.2 топшириқларига блок схема тузилади.
1.2-лаборатория иши
Шарти олдин келадиган такрорланувчи алгоритмларга блок схема тузинг
5 лаборатория ишига доир берилган а) ва б) вазифаларнинг блок схемалари тузилади.
1.3-лаборатория иши
Шарти кейин келадиган такрорланувчи алгоритмларга блок схема тузинг.
5 лаборатория ишига доир берилган а) ва б) вазифаларнинг блок схемалари тузилади.
1.4 лаборатория иши
Мавзу: Ичма-ич жойлашган алгоритмларга блок схема тузинг
5 лаборатория ишига доир берилган в) вазифага блок схема тузилади.
Изох: Ҳар бир талаба гуруҳ журналидаги тартиб номерига қараб вазифаларни танлаб оладилар.
2-лаборатория иши
Мавзу: Ифодани Паскал тилида ёзиш.
Ишнинг мақсади: Талабаларни берилган ифодаларни Турбо Паскал тилида ёзишга ўргатиш.
Масаланинг қўйилиши.
а) берилган ифодани амалларнинг бажарилиш тартибига амал қилга ҳолда Турбо Паскал тилида ёзинг.
Вазифани бажариш усули
1-вазифа. ифодани Турбо Паскал дастурлаш тилида ёзинг.
Бажариш: y:=arctan(sqrt(x))+((2*x)+a*b)/abs(x-a*b)
1- лаборатория ишига доир вазифалар.
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
3-лаборатория иши
Мавзу: Содда дастурлар тузиш
Ишнинг мақсади: Талабаларни киритиш, чиқариш ва ўзлаштириш операторларидан фойдаланиб, содда дастурлар тузишга ўргатиш.
Масаланинг қўйилиши.
а) аргументнинг берилган қийматида функция қийматини хисоблаш дастурини Турбо Паскалда тузинг.
б) берилган масала шартига кўра топилган формулага керакли дастурни тузинг.
Do'stlaringiz bilan baham: |