1-лаборатория иши уч фазали қисқа туташган роторли асинхрон моторни автоматик бошқариш схемасини ўрганиш, йиғиш ва созлаш

Ишни бажариш тартиби.
У м у м и й м а ъ л у м о т л а р. Ҳозирги замон
автоматлаштирилган электр юритмаси контактсиз бошқариш қурилмаларини кенг 
ишлатирилиши билан характерланади. Бундай қурилмаларда электр двигателини 
бошқариш асосий (ишчи) ток занжирини ўзмасдан амалга оширилади. Илгари кўриб 
чиқилган электр двигателларини контактли бошқарувчи схемаларда двигателишини 
бошқариш асосий (ишчи) ток занжиридаги куч контактларини ѐпиш ѐки очиш билан 
амалга оширилган. Масалан, асинхрон двигателнинг статор чўлғами занжирида ѐки 
ўзгармас ток двигателининг якор занжирида контактсиз бошқариш қурилмларининг
контакли қурилмалардан афзаллиги шундаки, контактсиз қурилмаларнинг ишлаш
муддати чекланмаган ва эксимуатация жараѐнида уларга караб туриш шарт эмас. 
Т и р и с т о р л а р. Тиристорлар ѐки бошқарилувчи ярим ўтказгичли диодлар 
замонавий электр юритмаларнинг келажаги порлоқ контактсиз элементларидир. 
Тиристорнинг асосий элементи - тўрт катлами структурали кремний пластинкасидир. 

---

Бунда электрон 
n
ўтказувчанлик катламлар тешик 
р
ўтказувчанлик қатламлар билн 
кетма-кет жойлашган (1-расм) Бу 4 та қатлам учта ўтишни хосил қилади: 
П1
, 
П2
, 
П3
. 
Ўртадаги 
р
-қатламдан чиқиш бошкарилувчи электрод 
Б
бор. Агар бошқарувчи
электрод уланмаган бўлиб,
А
анод ва 
К
катод 
орасига тўғри қутбли (анодда "плюс") ўзгармас
ток манбаси кучланиши қўйилган бўлса, 
П1
ва
П3
ўтишлар очиқ булади, яoни уларнинг тўғри 
ток қаршилиги жуда кичик. 
П2
ўтиши эса
тескари йўналишда (
n-р
) уланган, шунинг учун
унинг электр қаршилиги анча катта ва барча 
кучланиш 
П2
ўтишга қўйилган бўлади. Бунда 
диод орқали ток жуда кичик (
I = 0
). 
Агар 
Б
бошқарувчи электродига ва 
К
катодга 
U
б
кучланиш қўйсак 
(бошқарувчи электродда "плюс"), 
П3
ўтишда 
I
б
бошқариш токи пайдо бўлади 
ва кушимча заряд ташувчилар хосил бўлади. Натижада 
П2
ўтишнинг 
n-р
қатлами электр ўтказувчан бўлиб қолади, яoни тиристор очилади ва 
U
кучланиш таoсирида тиристорнинг барча қатламлари орқали
I
токи ўтади. 
Бундан сўнг бошқарувчи электроднинг таoсири тўхтайди ва тиристор 
бошқарилмайдиган диод сингари ишлайди. Тиристор орқали токни тўхтатиш 
учун электр занжирини ўзиш керак ѐки тиристорга тескари кучланиш 
(анодда "минус") импулсини бериш керак. Тиристорни қайтадан очиш учун 
анод ва катод орасига маoлум кучланиш қўйиб, бошқарувчи электрод ва 
катод орасига 
U
б
сигналини бериш керак. Шундай қилиб, тиристор 
очилгандан сўнг унинг электр ўтказувчанлиги бошқариш кучланишининг 
қийматига ва кутбига боғлиқ эмас. Бошқача айтганда тиристор иккита очик 
ва ѐпиқ холатга эга. Бунда тиристорлар электромагнит релесига ўхшашдир. 
Тиристорлар юқори ФИК га, кичик бошқариш қувватига ва чексиз 
ишлаш муддатига эга. Совитишни яхшилаш учун тиристорлар қовурғали 
радиатор. Шундай қилиб, тиристорларни ҳам ўзгарувчан ток хам ўзгармас
ток занжирларида қўллаш мумкин.
Э л е к т р ю р и т м а н и т и р и с т о р б и л а н к о н т а к т с и з б о 
ш қ а р и ш.
ҚЧ
қўзғатиш чўлғами тўғридан-тўғри ўзгармас ток занжирига 
уланган. Тиристор орқали ўтувчи токнинг қиймати тиристорни фаза
бошқариш принципи бўйича ростланади. Бу усул 
тиристорни очилиш моменти. Шу мақсадда схемада 
r
1
, 
С
к
фаза силжитувчи занжир уланган бўлиб, бу 
ерда 
r
1
ўзгарувчан 
қаршиликли 
резистор
бошқарувчи сигнал 
U
б
нинг қиймати ва унинг 
U
1
кучланишга нисбатан фаза силжиши 
r
1
қаршиликка 
боглик. 
r
1
қаршилиги тула киритилганда 
U
2
кучланишнинг анча қисми шу резисторга тушади, 
конденсатордаги 
U
с
=
U
б
кучланиш 
пасайиши 
тиристорни огишга етарли булган бошқариш
кучланишини хосил қилишга камлик килади. 
r
1
қаршилиги камайтирилгани сари
U
б
кучланиши 
ортади ва 
U
2
кучланишнинг мусбат ярим чўлғамида
3
.